Холандия – първи впечатления (част втора)

04/07/2013
By Деси

Вече три седмици откак сме в Хага, впечатленията се трупат, а на мен ми е все по трудно да ги систематизирам и облека в думи. Въпреки това, ще направя опит да разкажа малко повече за ежедневието ни, хората и емоциите покрай тях :) .

Времето

Като говорим за времето в Нидерландия, трябва да отбележа, че тук сльнцето изгрява преди 5.30 и залязва след 22ч. Въпреки над 16-те светли часа, не бива да се лъжете, че тук е едно прекрасно лято – напротив. Дори и самите холандци отбелязват, че не помнят да е било толкова студено по това време на годината. Ние си спряхме парното преди няколко дни. И не защото е станало кой знае колко по-топло – просто ни се струва някак нередно да се отопляваме през юли ;) . Децата имат 2-3 ката подходящи дрехи, които вече започват да се поизносват, а тези на беобка вече му умаляха. Неприятното в цялата ситуация е, че по магазините има само и единствено летни колекции. Надявам се скоро да му се види края, че да подносим спокойно късите ръкави и панталони :)

Хората

Ако очаквате в Холандия да ви посрещнат едни високи руси хора от скандинавски тип, ще останете много разочаровани. Много по-вероятно е най-напред да се сблъскате  със стотици емигранти първо, второ или трето поколение. Китайци, араби, африканци, турци, поляци, преселници от бившите холандски колонии (Суринам и Индонезия) – една шарена сбирщина от хора и култури, които къде успешно, къде не са се адаптирали към местните правила и нрави.

Аз имам някакъв вътрешен, мой си проблем с онези, които не се вписват в една толкова подредена и спретнатичка страна. Това обикновено са турците и арабите, емигранти първо поколение, чиито ориенталски манталитет се сблъсква челно с принципите движещи местните хора. Представители от мъжки пол са свикнали у дома слугинят (извинете, съпругата) да поддържа идеален ред и да оправя свинщините след тях. Навън също смятат, че има будали, които да им разчистват мизериите. Затова и районът, в който живея, както и детските площадки, които посещаваме с дребосъците, в един момент се отрупват с безброй опаковки от джънк, остатъци от плодове, празни бутилки от напитки и всякакви подобни мизерии. За съжаление и българите, които съм срещала в квартала са от сходна категория. Не очаквах, че ще видя и в Хага татко да люпи семки покрай катерушката, докато отрочето му щъка по площадката :? . Явно и на нашенци им е трудно да осъзнаят, че да е чистичко и спретнатичко зависи най-вече от нас самите.

И за да не бъда обявена за ксенофоб, държа да отбележа, че близостта на турците и арабите си има и положителни страни. Благодарение на тях в квартала има безброй магазинчета, от които можеш да си купиш екзотични подправки, кори за баница, кисело мляко, което е доста близко по вкус до нашето, чуден турски хляб, както и плодове и зеленчуци на цени по-ниски от тези в магазините. Те са внесли тук и храни като дюнерите, фелафелите, хумуса, силно сиропираните сладкиши и турските pide или по-известни като турски пици.

Другият тип емигранти са онези, които успешно са се вписали и вече второ и трето поколение отглеждат децата си в Холандия. Те се различават от местните единствено по цвета на кожата. Това са африканци, индонезийци, суринамци, както и част от китайците. Едни са развили свой бизнес, други са наемни работници (обикновено средно и високо квалифицирани). Много от тях са женени за холандци и в резултат си имат едни много красиви и екзотични дечица. Истинско удоволствие ми доставя да гледам прекрасни млади мулатки и квартеронки, облечени в ярки дрехи, с екстравагантни прически и бижута (като се престраша за street фотография, ще пусна няколко техни снимки :) ).

Холандците, въпреки предубежденията ми, оставят у мен усещането за симпатични и усмихнати хора. Много приятно впечатление ми прави, че сред тях изключително рядко се срещат такива с наднормено тегло (с това ежедневно каране на велосипед няма как да е иначе :) ). Онези, с които сме имали пряк контакт, обикновено владеят и английски и не срещаме проблеми с комуникацията. Проблем е единствено факта, че всички надписи по каквито и да било продукти, табели и указания са само на холандски. Тук-таме по нещата в магазините се мярка текст на немски или френски. Волю-неволю започнах да научвам и местни думички. Вече знам как се чувстват чужденците у нас ;) .

Местните деца от невръстна възраст започват да се учат да плуват и да карат колелета. Плуването за бебета е много популярно (да не кажа и задължително), след това уроците продължават и в училище, като е нужно до определена възраст да се покрият 2 нива на готовност за справяне във вода. Но няма как да е иначе – с тези безкрайни канали и каналчета, които се простират из повечето холандски градове. Децата трябва да са подготвени какво да правят в случай, че те или тяхно приятелче падне в мътните и студени води.

Също от раждането си децата се качват и на велосипед – естествено не като колоездачи, а просто като пасажери. Множеството модерни или не толкова приспособления за колела правят възможно това. Когато порастнат достатъчно, за да следват темпото на родителите си, те тръгват заедно с тях по велоалеите и това се превръща в техен основен начин на придвижване.

И за да не досадя с писанията си, ще спра тук. Скоро ще допълня впечатленията си с кратки разказчета за храната, магазините и разни други характерни за нидерландците неща.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Търсене

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31