Амстердам – с аромат на печен лук и „трева“

30/06/2013
By Деси

Днес денят ни бе посветен на разходка из Амстердам. Подготовката се изразяваше в това да огледаме в най-общи линии какво интересно може да се види, да се заредим с хартиени и електронни карти на града, както и да натъпчем в раницата 2,5 литра вода, 6 малки сандвича, 1 шоколад и плодови десертчета за децата. Номер три както винаги беше стегнат с отделен, бебешки багаж.

В една толкова недружелюбна за автомобилите страна като Ниската земя, за туристите е желателно да ползват добре уредената транспортна мрежа. За голяма фамилия като нашата обаче, това не е удачно. Затова се натоварихме на добрата стара Лагуна и поехме по пътя. И тъй като не си е работа да плащаш между 3 и 5 евро на час за паркиране в центъра, се възползвахме от едно много хитро общинско предложение – всеки решил да не се отказва от удобството на автомобила си, може да го остави на общински паркинг срещу 8 евро за 24 часа. Като бонус получава билет от паркинга до центъра на града и обратно за всички пътници във возилото. Оставихме нашата колица-хубавица в Zeeburg, на 3 спирки с трамвай от Централна гара – Амстердам.

Със слизането на гарата ни посрещна „Катюша“ свирена на акоредеон и китара. Поогледах с търсейки някакви русоляви индивиди със славянски черти, но попаднах на тия смугли юнаци. Та така придружени от маршови ритми, побутвайки детската количка, започнахме да си проправяме път измежду огражденията, скриващи изкопите около централният гаров площад. По-късно разбрахме, че това са копки на нова линия на метрото.

След кратък слалом между огради, ленти и мостове, се добрахме до пешеходната зона на Амстердам. Това е един безкраен низ от заведения и магазини, който по неразбирареми за мен причини привлича туристите. Ние определено не бяхме тръгнали на шопинг и затова максимално бързо профучахме през тази зона. Имаше само няколко спирки, за да начеша фотогрфската си краста със снимки на малки криви улички встрани от общата шумотевица. Ето ги и част от тях:

Така лека-полека стигнахме до централния площад на града. Имах представа как изглежда от миниатюрите в Madurodam. На него е разположеи Кралският дворец, който първоначално се е ползвал за кметство на града, а от 1808 година е кралска резиденция. Наред с него място на площада имат и Nieuwe Kerk (Новата църква) и музеят на Мадам Тюсо. На отсрещната страна се издига Националният монумент, посветен на жертвите на Втората Световна война.

От тук нататък започна по-приятната част от разходката ни – отново малки улички, които те мамят да тръгнеш по тях, старинни сгради и естествено Rembrand Dam. Това беше мястото, на което решихме да обядваме. И не как да е, а както го правят мстните – почивайки си на тревата зад паметника на художника.

Дъхавата зелена трева приютява и млади, и стари жители и гости на Амстердам. Не липсваха и деца, които си подритваха топка между насядалите хора. Днес всички се радваха на един от малкото слънчеви и топли дни напоследък – безценно е усещането на парещи лъчи върху кожата след толкова време вятър, дъжд и студ, гарнирано с песента на Стинг Englishman in New York припявана от уличен музикант с китара.

С огромно нежелание се откъснахме от това приказно кътче и се отправихме към каналите. За тях няма какво ново да напиша – те са любимото място за местните и туристите. В ден като днешния бяха много оживени и безброй лодки кръстосваха из тях. Тук броят на туристите рязко се увеличи, но не бих могла да кажа дали заради Coffee Shop-овете или заради улицата с червените фенери. На последната за малко да си изпрося боя, когато се опиах да снимам. И забележете – изобщо не ми беше хрумвало да заснемам жриците, просто си харесах една малка и тясна уличка със старинни сгради ;) .

Иначе канабисът е на почит в туристическите части на Амстердам – от всяка витрина ти обясняват, че при тях се продават семена от най-най-най-добрите сортове. Едни предлагат зелени близалки, други кексчета, сладкиши, пакечтета чай съдържащи разнообразни комбинации на канабис и други билки. Продава се и богат инструментариум за пушене. Ще трябва да разочаровам онези, които са се канили да посетят тези магазини и заведения, но все още не са го направили – от миналата година се изисква да представиш холандски документ за самоличност, за да се ползваш от услугите и стоките им.

Ето и малко снимки от този етап на разходката:

След изтощителното трамбоване по амстердамските улици отнво се озовахме в близост до Централната гара. Отправихме се към стоянката на една от компаниите, предлагащи разходки с корабче, тъй като бяхме обещали на номер едно и две едночасово плаване по канлите. Обмислям да отделя това ни приключение в отделна публикация, тъй като натоварихме тази с множество снимки и информация.

Като финал ми се иска да споделя какво усещане остави в мен Амстердам. Както се вижда от заглавието, основното което ме впечатли бяха ароматите на печен лук и канабис, които се разнасяха от дюнерджийниците и кофи шоповете. Тези заведения са разположени сякаш на всеки 20-30 метра ;) . Също толкова досадни са и магазините за сувенири, бълващи огромен брой разноцветни дървени обувки и техни плюшени имитации. Приятно впечатление ми направи сексуалната разкрепостеност и толерантност – свободно аранжирани витрини за садо-мазо аксесоари, хванатите за ръка гей двойки, както и множеството хотели и хостели, които се дефинират като толерантникъм такива двойки, окачайки флага на гей движението над вратите си. От съзнанието ми няма да може да се изтрият и образите на двама възрастни травестита, нацедили телеса в лъскави потничета и изрязани шорти, носещи тежък вечерен грим, кокетно поправящи прическите си с вид и цвят на захарен памук (не посмях да ги снимам, че наистина бих си изяла боя ;) ).

Естествено, незабравимо е и усещането от разходката по каналите. И наистина разбирам онези, които са избрали да живеят във водните къщи, както и тези, които използват всеки един слънчев ден да се поразходят по вода с моторниците си :) .

Остана много невидяно в Амстердам. Това ще ни е поредното място, на което ще се върнем с удоволствие някога, когато ще сме без деца (или ще са по-големи) и разглеждането на музеи с часове няма да е огромно изпитание ;) .

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Търсене

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31