Делфт

07/07/2013
By Деси

Традиционното ни за неделя пътешествие беше до Делфт, 100 000-но градче разположено между Ротердам и Хага. Дестинацията ни беше препоръчано от Руми, с която преди две седмици бяхме в ротердамския зоопарк.

След забързания, изпълнения с чужденци Хага и шумния туристически Амстердам, Делфт ни потопи в един друг свят. Видяхме една различна Холандия – старинна, спокойна и лежерна. Тук централната пешеходна зона е значително по-малка отколкото на вече посетените от нас градове. Но за сметка на това, тук видях най-красивите старинни сгради, най-романтичните каналчета, най-цветните градини, най-забавните повдигащи се мостове, както и най-придирчивите патици ;) .

Тук проблеми с паркирането и паркоместата няма, особено в неделя. Оставихме колата на около 200 метра от централния площад и с бодра крачка се отправихме директно към него. За радост на децата, точно в този момент мостът, който трябваше да пресечем се вдигна за да пропусне една лъскава лодка. Така баткото намери отговор на многото си въпроси как точно се случва тая работа :)

Неусетно стигнахме до площада и гледката ни остави без дъх – до нас се извисяваше Новата църква (която за съжаление беше затворена за посещения в момента), а на отсрещната страна живописната сграда на кметството. Правоъгълникът се затваря от 2 редици магазинчета и заведения. И тъй като не намирам думи да ви ги опиша, ще споделя снимки:

Доста трудно се откъснах от този магнетичен площад, съседните улички обаче ни подканяха да продължим разходката. Благодарение на като цяло слабия трафик в Делфт, можехме да оставим децата свободно да се разхождат. Това ни помогна напълно да се слеем с атмосферата и се оставихме този спокоен град да ни погълне изцяло.

Зад масивните старинни сгради се криеха малки магазинчета и кокетни домове, нанизани като мъниста покрай безкрайни канали. За разлика от Амстердам, тук човек има възможност да слезе до водата и да поседне край нея с книга в ръка или както беше в нашия случай, със сандвич. Веднага бяхме „нападнати“ от две любопитни и гладни патици. Дребосъците с удоволствие си поделиха с тях храната. Оказа се обаче, че птиците одобряват единстено хляб и по възможност да е по-беличък, а свежите листа айсберг бяха подминати равнодушно.

След като цялата фамилия ведно с най-младия си член се подкрепи, продължихме по набелязания маршрут. Разгледахме търговските улички, по които освен познатите ми вериги, можеха да се видят и много арт галерии, малки магазинчета за бутикови дрешки и сувенири. И тук не липсват турските дюнерджийници, но освен че са много малко на брой, от тях не се носеше и познатата миризма на препечен лук. Преобладаваха малките кафенета и бирарии, където човек спокойно може да поседне на масичка на открито и да се радва на слънчевия ден.

Неусетно стигнахме до Източната порта на Делфт. Вече се бяхме поуморили и решихме да поседнем на полянката край нея и да доизядем приготвените сутринта сандвичи. Пред нас се откриваше чудесна гледка към едно водно „кръстовище“. Докато похапвахме под сянката на едно дърво, с интерес наблюдавахме преминаващите лодки. Плаването по каналите е сред основните начини на релаксация на местните. Шарено разнообразие от лодки и хора мина пред нас – от луксозните моторни лодки превозващи добре облечени дами и господа, през семейните уикенд лодки, та до кануто, в което мъж на видима възраст около 60 години, си тананикаше в ритъм със загребванията.

За пореден път се впечатлих от духа на възрастните холандци. Край пейката до нас паркираха велосипеди мъж и жена на възраст над 70 години. Искрено им се възхищавам за духа и активния начин на живот. Иска ми се след години и аз да мога да бъда толкова дейна бабичка ;) .

Дойде и краят на тази разходка. С подбити крака, но емоционално заредени и отпочинали, се отправихме към возилото ни.

Заради малкия брой емигранти Делфт успя да ни покаже една по-релна картина как наистина живеят холандците. Традицията на местните да не покриват прозорците на домовете си ни доближи още малко до тях. Тук успяхме да се потопим в атмосферата на спокойния провинциален живот и да почувстваме истинския дух на Ниската земя.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Търсене

Календар

декември 2017
П В С Ч П С Н
« авг    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031