Утрехт, Зеист и Аустерлиц

28/07/2013
By Деси

Първоначално в плановете ни не влизаше пътуване до Утрехт, но след като разгледахме миниатюрите в Мадуродам, останахме с впечатление, че това е един много красив град, който заслужава да бъде видян. Решението ни да го посетим се затвърди още повече, след като научих, че още едно виртуално познанство ще може да се превърне в реално.

Подготовката ни беше обичайната – садвичи, вода, резервни дрехи за децата и хоп в колата :) . Възползвахме се отново от системата на общинските паркинги. В Утрехт цената на престой е 4.50 евро за ден, като това включва билети за градски транспорт за отиване и връщане до центъра на града. Случи се така, че линията на трамвая, който обслужва избрания от нас паркинг, в момента се реконструира. По тази причина имахме възможността да видим как точно процедират в Холандия. Усмихнатият и спретнат ватман ни каза, че линията е в ремонт и се налага да се прехвърлим на автобус, обслужващ линията. На спирката ни посрещнаха двама усмихнати и учтиви служителя на транспортната фирма, които ни насочиха към заместващия транспорт. Като ни видя с бебешка количка, единият шофьор на автобус ни предложи да се качим на неговата кола, защото е по-празна и можем да пътуваме по-спокойно. За пореден път се убедих колко малко е нужно за да оставиш добро и ведро впечатление, въпреки ситуацията и причинения дискомфорт.

Около 10.30 пристигнахме на Централна гара, чийто район в момента също претърпява сериозен ремонт и реконструкция. За да стигнем до централната пешеходна зона на Утрехт, се наложи да минем през сградата на гарата, която неусетно премина в огромен търговски център, който изглеждаше доста призрачно със затворените си магазини. За да не се загубим из безкрайните лъкатушещи коридори на мола, следвахме малкото хора, които бяха наизлезли по своите си задачи в този ранен неделен час.

Излизайки от търговския център попаднахме в друго време. Модерните вискоки офис сгради останаха скрити зад гърба ни, а пред нас беше пешеходната зона на Утрехт с тесните си улички и канали.

Наред с масивните вековни постройки, приютили музеи, университети и магазини, тук видяхме и прекрасни жилищни сгради на по два-три етажа. Между тях се прокрадва лабиринт от проходи, които дават достъп до сградите, които нямат дирекетен излаз на улицата.

Тези тихи и красиви кътчета пленяват и с множеството си малки галерии и антикварни магазинчета.

Като mall-girl не мога да подмина факта, че през далечната 1839 година в Утрехт е бил отворен първият универсален магазин в Холандия. На фона на днешните търговски центрове Winkel Van Sinkel изглежда твърде малък, но изискан и аристократичен.

Ако до момента не сте видели канали, не бързайте да се разочаровате ;) . Утрехт затвърди впечатлението ми, че всеки град има свой специфичен начин за изграждане на каналите, което засилва индивидуалността им. Тук особеното е, че под крайбрежните улички в центъра се намират помещения, които имат директен излаз на водата. Предполагам, че навремето са служели за скалдиране на превозваните с лодки стоки. В момента са превърнати в колоритни заведения, които в неделния ден са пълни с множество туристи. И тук са популярни разходките с корабчета, както и новата за мен дисциплина – сърф с гребло.

Да не подминем гордостта на Утрехт – The Dom tower. Нямаше как да се качим в 112 метровата кула с трите деца, но както винаги си обещахме да се върнем някой ден и да го направим :) .

В непосредствена близост до кулата се провеждаше готик фест. По тази причина все по-често се сблъсквахме с хора различни по възраст с доста екзотични прически и стайлинг. За съжаление не ми беше удобно да ги синмам директно, затова си откраднах само 1-2 кадъра:

След продължителната разходка сандвичите се усладиха на всички ни, а чудният сладолед след това беше прекрасен завършек на деня в Утрехт.  По познатия маршрут се добрахме до колата и се отпарихме към следващата ни спирка…

Със симпатичната мама Деница на бебе Александър Нико се запознахме във форума на Бг-мама още по време на бременността ни. Тя живее с тримата си любими мъже (син, съпруг и куче) в градчето Зеист, в близост до Утрехт. След уморителния ден беше истинско удоволствие да гостуваме в уютния ѝ дом и да се запознаем с прекрасното ѝ семейство. Благодарим за разхлаждащите напитки и за вкусните бисквити, които децата с удоволствие унищожиха ;) .

Докато се чудехме как точно да реализираме срещата така, че да е удобна всички, Дени предложи да идем до парк в близост до градчето Аустерлиц, при един от символите на френското влияние в Холандия – Пирамидата в Аустерлиц. Това съоражение се намира на хълм сред вековна гора и е превърнато в място за отмора и забавление на хората от околността.

След като се разходихме до пирамидата, пуснах малките зверчета да се забавляват на близката детска площадка. В това време с Дени започнахме да обсъждаме всички неща, които ни вълнуват.

В приятна компания времето лети много бързо. Неусетно стана 19ч – времето, в което посетителите трябва да напуснат парка. Разделихме се с новите си приятели с обещанието да ни гостуват в София.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Търсене

Календар

декември 2017
П В С Ч П С Н
« авг    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031