Брюксел

19/08/2013
By Деси

Не са се свършили прекрасните местенца в Холандия, но близостта до Брюксел ни провокира да отскочим днес до там. Ползвахме добре познатата и работеща схема: кратко проучване на местността, раница със сандвичи, вода и дрехи, кола и общински паркинг.

Преди обаче да паркираме „каляската“ в покрайнините на града, бяхме решили да се поразходим около Атомиум-а. Отказахме се да влизаме вътре, след като разгледахме какви експозиции има изложени вътре. Не само на нас, но и на децата биха били безкрайно скучновати. В близост се намира паркът Mini Europe, но след Мадуродам знаехме, че разглеждането му ще изисква няколко часа, с които не разполагахме. Затова имах възможността за 10-15 минутки да се порадвам на Атомиум-а и да го поснимам.

DSC_0028

DSC_0039

Untitled

След един сити тур из покрайнините на Брюксел, любезно предоставен ни от GPS навигацията, която няма данни за извършваните ремонтни дейности, се добрахме до предварително избрания паркинг. Сградите и кварталчетата в градовете сателити на белгийската столица не притежават очарованието и колорита на холандските. Фасадите са безцветно пепеляви, с трудно различими детайли. Липсва изобилието на цветната декорация и паркираните почти навсякъде по улиците велосипеди.

Брюксел е популярна туристическа дестинация и притежава всички позитиви и негативи, които произлизат от това. Уличките и площадите в централната част на града са окупиране от ята туристи. Най-добре това се вижда на площада на кметството:

На всяка крачка има магазинчета – едни предлагат сувенири, други гоблени (незнайно защо повечето пресъздаващи картини на Густав Климт), а трети брюкселска дантела или ръчно приготвен шоколад в разнообразни вариации.

И естествено от всякъде наднича пишкащото момченце, превърнало се негласно в символ на Брюксел. Като такъв е най-безжалостно експлоатиран – може да го видите в различни причудливи цветове на реклами за гофрети, мобилни услуги, излято от шоколад, на витрините на магазините за сувенири, на витрина на магазин за дантела и къде ли още не.

И ние, следвайки тълпата туристи, стигнахме до Manneken Pis. Децата останаха силно разочаровани, когато вместо тъмната фигурка на невръстния пикльо, видяха шарена купчина парцали с рога отгоре. Оказа се, че точно днес символът на Брюксел е дегизиран като Diablada, герой от боливийския фолклор.

Повъртяхме се и поснимах пикаещото момченце, след което продължихме разходката си. Когато излязохме извън района на популярните туристически обекти, открих истинското очарование на Брюксел (поне по моите критерии ;) ). Прекрасно е да се загубиш из малките улички, да влезеш в някоя самотна и стара катедрала, да откриеш руините на средновековна порта.

Маршрутът оново ни върна сред тълпите туристи и обичайния градски шум. Въпреки това, районът Саблон е едно доста привлекателно място, приютило множество колоритни заведения, симпатични галерии и антиквариати, както и бутици за ръчно правени шоколадови бонбони. Като символи на този район са църквата Нотр Дам Дьо Саблон, прилежащия към него парк, както и пазарището за антики отпред. Последния не успяхме да разгледаме, защото в неделя следобяд вече го разтуряха.

Скитането из улиците на Брюксел измори не само децата, но и нас възрастните. След като изядохме последните сандвичи, се наградихме с няколко плочици ръчно правен шоколад с ядки. Няма по-вълшебен вкус на света!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Търсене

Календар

март 2017
П В С Ч П С Н
« авг    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031